Те - осем, нас двама - пресмятане точно!
Не топли ни - осем на два.
Дръж яко, Серьожа! Играта започвам
без козове в тази игра.

Оставам в квадрата небесен. Не важат
за мен - нито цифри, ни брой.
Другарят ме пази и вярвам, че даже
еднакъв е шансът ни в бой.

Зад мен влезе "Месер"1,
но в дим и във огън догаря димящата пръст.
Не ще им е нужен и кръст върху гроба -
в крилата е техният кръст.

- Тук "Първи"! Тук "Първи", под тебе се вият.
Изчезвай! Ще ги отсека.
Сбий пламъка! Бягай във облак! Прикривам.
Не стават и в бой чудеса.

Сергей, ти гориш! Скачай, човече!
Парашутът е твое крило.
Насреща ми "Месер", ех, късно е вече.
Прощавай, ще бия в чело.

Знам, други ще чистят с тях нашите сметки,
но в облак от огън и дим
ще литнат душите ни - два самолета.
Отделно не могат. Нали?..

Ще каже Архангелът: "В рая е тясно".
Но раят дори да е в шок,
ще молиме Бога: "Нали сме ви ясни,
включете ни в ангелски полк!"

От Бог, Дух и Сина ще искам аз само,
политнем ли в райския строй,
навеки другарят да пази гърба ми -
тъй както в последния бой.

Криле и стрели ще измолим от Бога.
Нали търсят ангел-ас,
а имат ли в рай изтребители много -
да впишат "пазители" нас.

Че "Ангел-пазител" е звание строго -
да носиш успех на крила.
Приживе - такива бяхме с Серьога,
във въздуха и на земя.