Ще бие артилерията час.
Единствен час - да събереме сила
и главната ни цел е там - пред нас:
за някой - орден, а за друг - могила.

В този час не пишем нито ред.
На "Бога"’се моли - артилериста!
Дисбати1 сме и няма да се врем,
да пишем: "... да ни считат комунисти".

Раздават водка. Ние още там -
във Гражданската си изпихме пая
и затова не викаме "Ура!",
а мълчаливо със смъртта играем.

Закон за нас едно и също значи:
коли, сечи фашистка сган без жал!
Успееш ли куршума да откачиш,
ще ти окачат, може би - медал.

Ти бий със щик, а по-добре с ръка!
По-тихо е - ръка по-точно бие
и ако жив останеш след това,
гуляй, отрепка - свят да се завие!

Тълпа и сган били сме за врага.
Зад него лес, гори, села във огън.
Сечете за ковчези вий леса!
Дисциплинарни в бой са батальони.

Сега е шест. Започва арт обстрел.
"Бог на войната", бий без капка милост!
Остава час до главната ни цел:
към орден някой, другите - в могила.