От "Браздата" въртяхме Земята назад.
(Беше тъй - отначало.)
С батальон завъртя я обратно комбат1,
с крак отблъснал се в скат на Урала.

"В настъпление! - заповед дадоха днес. -
Да си върнем отнетите педи!"
Но запомнихме слънцето, тръгнало в стрес,
как на изток едва не залезе.

Не измерваме с крачки Земята,
да не газим и скубем цветя,
а я движим с ботуши нататък
откъм нас! Откъм нас.

Вятър източен духна - подгони стада
и натика в окопи.
Разлюляхме без лост на Земята оста
с втори удар от нова посока.

Не плашете се пак, ако видите как
този залез завие на изток.
Просто ротите наши Земята въртят -
натам, накъдето поискат.

И пълзим, всеки синор прегръщайки,
буци мачкаме - в ред и без ред.
С колене си Земята обръщаме -
откъм нас. И напред!

Не би никой открил, да би искал дори,
между нас пленени.
Живи ползват тела на убити - за щит.
На убитите в бой - дълг последен.

Този глупав куршум, всички ли ни следи?
Ще удари в тил или в упор.
Някой там амбразура затъкна с гърди
и Земята замря за минута.

Стъпалата останаха някъде -
мимоходом по мъртви скърбят,
но Земята превъртам с лакти -
къмто мен, този път.

Някой там в пълен ръст, с дъх куршума поел,
на телта увисна.
Но на запад пълзи батальонът с цел -
да изгрее пак слънце от изток.

В кал, във воня и смрад, а очите смъдят,
мълчаливо газим блатата.
Вече слънцето следва по своя си път,
от това, че пробихме на Запад.

Ръце, нозе, тук ли са? В ред ли?
С устни сухи лижем роса
и със зъби Земята теглим
все към нас! За стъбла...