Аз - "Як" изтребител съм. Моторът звъни.
Небето е моя обител.
Но този, който в мен седи,
се смята за изтребител.

"Юнкерсът"1 в боя не беше проблем -
аз просто му сложих кръст.
Но този, който е седнал в мен,
омръзнал ми е до смърт.

Бях на решето в предишния бой.
Техникът заши ме поредно,
но онзи в мен - насилникът мой,
с принуда ме тикна в свредел.

Бомбардировачът бомби пося,
смърт на аеродрума остави,
а стабилизаторът ми запя:
"Мир на дома ви!"

Ето зад мен лети "Месершмит".
Летя уморен от рани,
но този, който в мен седи,
е твърдо решил да тарани.

Какви ми ги върши! Секунда и взрив!
Но няма да тлея в пръстта.
Забрани за скорост прескочил и жив
да се измъкна успях.

Тук главен съм аз, но с черна следа
моят водим изостана.
Той кимна с крило, задимя и запя:
"Мир на дома ви!"

И този, който ме язди без жал,
остана обречен за миг.
От лупинга пак с поредна лъжа
пикиране ме заби.

А себе си къса натоварен до смърт -
ех, вижте летеца-ас!
Пак трябва да слушам, за кой ли път,
но точката слагам Аз!

Покорството свърши! Не чу ли, кажи,
как пулсът ми бие в бяс?
Бензинът - кръвта ми на нула виси...
След миг ще горим ти и аз.

Дори за машината има предел
доколко да изтърпи...
И този, който ме беше повел,
в стъклото лице заби.

Убит е! Най после! Политам сам,
последните сили горя.
Но, Боже! Пикирам надолу и знам,
без него не мога да спра.

Досадно е, сам тъй малко успях,
но по-добре друг да се справи!
Излиза и аз накрая изпях:
"Мир на дома ви!"