Аз стоя. С гръб стоя към строя.
Само доброволци и без страх!
Там, да разузнаем нещо с боя.
А какво? Така и не разбрах.

Та с кого ще запълзим?
С теб, Борисов. С теб, Леонов
и със теб ли, ей ти, тип,
взет от втори батальон?

И пълзим - поне това го знаем.
Мърдай, старшина, не се мотай!
Тук, на фронта, два са предни края:
наш, а онзи - техен преден край.

Със кого тук пълзим?
С теб, Борисов. С теб, Леонов.
Да! И още с онзи тип,
взет от втори батальон.

Сгризахме телта им без опасност.
Нощ, тъмница и едно наум.
В двайсет крачки дрънкат чужди каски -
мозъци да пазят от куршум.

Кой до мен сега пълзи?
Тук - Борисов. Тук - Леонов.
Ох, и още този тип -
тип от втори батальон.

С "Надя с шоколада" ще започнат,
ще зачешат с огън точно в шест.
Бас държа - на час ще бъдат точни,
а това във наш е интерес.

Кой обратно с мен пълзи?
Тъй, Борисов. А Леонов?
Ей ти, тип, жив ли си -
талисман на батальона!

Бункерът взривен, окопи - празни.
Не пестя за себе си куршум.
Този тип до мен, когото мразех,
се оказа със едно наум.

И с кого ще тръгнем пак?
Ни Борисов, ни Леонов.
Този тип пък оживя -
талисман на батальона!

На КП-то2 цвилят от възторга!
Но фуражки снеха те пред нас.
Правилно е: Смятай двама в морга,
а остават двама и в запас.

А с кого ще се сберем
без Борисов, без Леонов?
Само този тип до мен,
взет от втори батальон.

И стоя изправен пак пред строя,
този път към него със лице.
Струва ми се, с нещо удостоен,
награден със звание - "Храбрец!"

Ох, капо останах пак:
без Борисов, без Леонов,
а момчето се ската
в своя втори батальон.