Тежки стъпки в смълчаната нощ, като зов на набат проехтяха:
значи скоро ще тръгнем и ние без сбогом и ред.
По обрасли пътеки конете, конете в галоп пролетяха
и отнесоха свойте ездачи незнайно къде...

В друго време сме - бурно, но щастие търси като в старото!
Във потеря след него летим - то препуска напред.
Но в гонитбата дива отиват си - губим другарите
и забързан не сещаш, че те не са редом до теб.

Още дълго огньове далечни за нас ще изглеждат пожари.
Още дълго зловещо ще скърца ботушът пред праг.
Ще играят децата игри на война с имената им стари,
още дълго човека ще делим на "свой" и на "враг".

И когато тук всичко затихне, престрада и се изплаче,
уморени конете ни спрат в запенени юзди,
и когато шинелите с рокли сменят девойките наши,
да не забравим тогава, да помним - да не простим!