Аз помня "Райвоенкомат"1:
- В десант - негоден! Тъй е брат!
Такива като теб не втикват - следва смях:
- Та ти не ставаш и за лов.
Направо бягай в "Пирогов"!
На мен войник, войник ми трябва - като тях!

А на война - като на война:
За "тях" - един, за мен са - два.
Залепна гимнастьорката в гърба.
Все бях последен, бърках в строй,
но как се случи в един бой,
ей тъй, хванах око на моя старшина.

Шумим в околното дере:
- Студент, сметни ми две по две!
Кажи, наистина ли бил е граф Толстой?
С коя жена живял е той?...
И кипна моят старшина:
- Иди поспи! Не си светец, че утре - в бой!

И само в ден, когато аз
изпъчих се във пълен ръст,
извика: - Лягай! - с две-три думи без падеж. -
Защо да дупчат таз глава?!
Попита тихо след това:
- Кажи ми, синко, и за къщите в Москва.

Над нас бе ад. Той замълча -
шрапнел му стинеше в гръдта.
Залегнах аз - да отговоря неуспял...
Той падна там във своя ред,
след пет нощи и крачки пет,
с лице на Запад и ботуши към Урал.