Аз през зли боеве половината свят
извървях, пропълзях с батальона.
И заслужих с това да ме върнат назад
с ешелон в санитарни вагони.

Спря колата пред родния праг.
Онемял пред дома си изправен
наблюдавах дима над покрива, как
се издигаше някак си странно.

А прозорците гузни поглед крият от мен
и стопанката - зла и намръщена.
Не припадна от радост, само плесна с ръце,
завъртя се обратно - и вкъщи.

И залая ме вързано псе.
В стар килер полутъмен прекрачих.
Нещо чуждо ме спъна в този гаден килер,
откачих се и блъснах вратата.

Там седеше до масата с крак върху крак,
в моя дреха - на моето място,
нов стопанин, жена ми подбрал под ръка...
Затова и ме лаеше псето.

Значи тъй! Докато аз “там”
не броях ни минути, ни педи,
всички вещи преровил е той в моя дом
и по своему пренаредил.

“Там” вървяхме на риска по острия ръб,
все с надежда, че “малко остана”,
ала смъртната рана удари ме в гръб
и застина в сърцето - измяна.

Стиснах зъби, но се поклоних.
Волята си на помощ извиках:
- Извинете, другарю, че се отби
в чужди дом по погрешка войникът.

Казах: - Мир и любов в този дом да цари.
Бог съгласие вам да отсъди!
А пък онзи с ухо не помръдна дори.
Все едно - тъй и трябва да бъде.

Залюля се подът под мен,
но не тръшнах вратата отново.
Само моят прозорец проблясна смутен
и изпрати ме с поглед виновен...