Изчезна треската. Върхът
стои висок.
Пропадна в пропастта страхът
без срок,  без срок.

Не спира никой тук - без дъх
гю лед вървим.
И няма по земята връх
непокорим.

Път недокоснат ми е цел -
да бъде той!
Сред всеки непревзет предел
аз имам свой.

На мъртви славата снегът
до днес таи.
От всеки неизминат път
е мой един.

Сияе в синьо леден склон, 
в леда - следи;
над тайната като заслон
гранитът бди.

Аз гледам своята мечта -
висока вие! -
и вярвам; чиста е речта, 
снегът е чист.

След век дори ще помня пак
как тук успях -
съмненията свои как
превърнах в прах.

Водата ми шептя слова:
- Успех безкрай!
В кой ден,  в кой ден ли бе това?
Ах,  в сряда май!..