Самотен съм еред толкова души.
С теб нека среща да си уговорим.
Марина,  ти’ писмо ми напиши -
по телефона аз ще отговоря.

И нека бъде,  както бе преди.
И дълго или вечно да пребъде.
Какво,  че нещо винаги вреди -
ще разбереш и няма да ме съдиш.

Не съм познавал ничия ръка
така да гали и да ме вълнува.
Така моряк тъгува,  да - така, 
както сега душата ми тъгува.

Не искам да им пея до зори!
Дори над теб тъга сега да пада.
В затвора влязъл бих за теб дори, 
ако-това е някаква награда.

Не вярвай на мълви за своя мъж.
Аз имам само теб! Те нека ровят.
Ний заедно ще пием неведнъж
любовна глупост с трепетна отрова.