Пийнал по-малко от литър
гений един нещастлив, 
спрял се пред чужда палитра
и пред разпънат статив.

Няколко мазки на четка...
С жив модел става това.
Я,  симпатични крачета
ходят със горда глава.

Той залетя към Венера:
"Знаеш ли,  в този наш свят
Данте живял с Алигери, 
както живее се в ад.

Ний с теб ще минем без ада -
студ е там,  свят без лъчи.
Казвам се аз Леонардо.
Бързо се ти съблечи.

Гола,  недей се страхува -
цял ще е твоят морал.
Дай ми да те нарисувам
или извая от кал."

Рече му тази сестричка:
"Нямате срам,  ай-ай,  бяс!
Честна съм аз католичка
и несъгласна съм аз.

Всеки те мами и клинчи, 
иска в леглото модел. Брей, 
Леонардо да Винчи
също като Рафаел.

Аз не понасям разврата
още от детските дни.
Все им изкуство в главата.
Първо,  ела се жени.

После ще спим в твойта спалня
голи - ребра до ребра.
Виж го ти,  бил гениален!
Не на мен тез номера."

"Оо; имам аз вдъхновение, 
даже съм просто в екстаз!" -
викна той с чисто вълнение, 
Сватбата стана завчас.

Вечер веднъж аз излизам, 
срещам незнатна жена.
Беше това Мона Лиза -
като в картина една.

Бивши другарки в Соренто
дразнеше’ тя неведнъж:
"Ловка бях с интелигента
и го получих за мъж."

Трепа се той,  като сонда
в дългия срок издълбал
присмех в самата Джоконда -
щом си абдал,  си абдал...

Тяхната тайна къде е:
ето в усмивката тук -
женското племе се смее
над простодушен съпруг.