Не съм се доверявал на мираж, 
за бъден рай не съм редил багажи.
Лъжата не един учител наш
погълна и в Сибир изплю на плажа...

Невежите ги смятах за петно, 
а между тях и мен знак равен ляга:
не ме прониза Будапеща,  но
сърцето ми е цяло и след Прага.

Шумяхме и в живота,  и по сцени:
- Незрели сме,  с хлапашки още вой, 
но скоро ний ще бъдем оценени.
Ей! Кой е иротив? Ще му теглим бой!

Улавяхме далечната опасност, 
преди да смръзне нашите уши.
Безсрамна като курва гола ясност
пристигаше,  заключвайки души.

Макар разстреляни и да не бяхме ние, 
от срам живяхме без очи и глас.
Чада на страшно време за Русия, 
безвремието водка ля във нас.