Щом с кола или с влак, или пеша ти се движиш, но си вино зареден, при туй съвременно авто обилие бързо ще стигнеш до сетния ден. Виж там авария стана внезапно - возеха трима към гроба един. Всичките трима получиха травми само покойника бе невредим. Вкупом ридаха през зъби жените, попът и той тон висок не взема. Силно фалшивеха даже тръбите. Само мъртвецът не каза лъжа. Ето началникът (таен разбойник) целувка му лепва и трие уста. Всички се свеждат над своя покойник, А той не целуна никой от тях. Но гръмна гръм. Дъжд удари пороен. Сили природни - те речи не щат. Всички веднага потърсиха покрив, Само мъртвецът не хукна след тях. Пък и какво ли дъждът ще му стори? Живите с друга закалка са, да. А пък умрелите - бившите хора - Те са по смели, не са като нас. Както да бързаш теб все те очакват грейките и по челото бразди. А нищо тебе не те застрашава само когато във гроба си ти. Може в отделен а може и в общ гроб - пред него квартирен въпрос не стои. Ех че юнак ни е този покойник. Грижи излишни не иска, нали? В Небесното царство това братство строго няма опасности, няма беди. А ний още живите ходим под Бога И само във гроба без грижи сме ний. Кланници - има, работят спокойно. за който потрябва - готово е там. И потенциален е всеки - покойник, без този който e вече станал. Упрек дочувам: “Той мъртвите слави!?” Не, аз съм обиден на злата съдба. Винаги нас нещо все ще ни сдави, А те застрашени от нищо не са.
© Емил Петров. Превод, 1995