За кой ли път летя Москва - Одеса.
И пак не пускат нашия пилот.
Като принцеса,  цяла в синьо,  мина стюардеса, 
надеждна като гражданския флот.

Над Мурманск няма облачен навев, 
чак в Ашхабад лети във полет южен.
Приемат Киев,  Харков,  Кишинев, 
и Лвов приема,  но не ми е нужен.

И казаха: „На небеса недей се
надява - и днес няма да са в ред.“
И ето за Одеса отново спират рейса -
сега пък друго: пистата е в лед.

А в Ленинград тече пък влага,  на -
защо към Ленинград не се отправя?
В Тбилиси - там е ясно: топлина, 
там чай расте,  но там какво да правя?

Аз чувам: ростовчаните ги вземат, 
а трябва ми в Одеса да съм днес, 
на мен ми трябва точно там,  но мен не ме приемат
и за това отлагат моя рейс.

Мен нужна ми е в преспи белота, 
където чакат сняг да ги спаружи, 
а някъде е светла яснота -
там е добре,  но там не ми е нужно.

Тук спират ни,  а там не ни приемат.
Какъв несправедлив унил живот!
Но виж за полет скучно стюардеса ни поема, 
приличаща на гражданския флот.

Приемат в най-затънтения край, 
но и срещу награди там не служат.
Сега Владивосток приема май, 
Париж приема,  но не ми е нужен.

Ще излетим,  за полет щом забраните се снемат
от нашия напрегнат самолет.
Но аз не вярвам в нищо вече,  мен не ще приемат
причини ще намерят те безчет.

Мен ми трябва виеличен саван, 
където чакат сняг да ги спаружи.
Приемат Лондон,  Делхи,  Магадан, 
цял свят приема,  но не ми е нужен.

Познах - плачи и смей се,  но пак задържат рейса
и връща ни към минатия вход
по-стройната от Ту стюардеса - мис Одеса, 
достъпна като гражданския флот.

Задръжка пак до осем сутринта
и най-покорно гражданите дремят.
По дяволите,  писна ми,  летя
къде да е - където ме приемат!