Прахта на знамето целунал. И изплюл
отчаяният фелдмаршал протези.
"Напред,  мой славен полк!" - И полкът чул:
"Смъртта презрете,  мои главорези!"

Бе гордост знамето,  омачкано във бой!
Възбудени от талантливи речи, 
избутваха назад те всеки свой -
да бъдат първи в боевия строй;
и бяха първи в огъня картечен.

Хитрецът и страхливецът,  цена
не пожелали да платят такава, 
пълзяха към най-задната страна, 
но стреляха в гърба им - на война
измяната така се награждава.

Днес всеки трети тук е бос и гол, 
но като Крез след боя ще са тези.
Прекрасен полк,  надежден,  верен полк
с елитни и отбрани главорези.

А трети срещу битки и беди
н гръб,  и гръд опазил е безплатно -
на преден ред един не се вреди, 
а и на заден: за да победи, 
той биеше се за средата златна.

В дебели книги в тесни редове, 
те ще загиват в рамки на стената -
неминалите в предни боеве, 
ни в задни; гордостта ще ги екове, 
че честно са продромали в средата.