Аз през зли боеве половината свят
извървях, пропълзях с батальона.
За заслугите мои ме връщат назад
санитарните дълги вагони.

Чак дотук - до рождения праг -
е камион бях докаран, обаче:
онемял аз стоях, а над покрива пак
дим се виеше, но другояче...

Не ме гледат прозорците, свели стъкла,
и стопанката нещо се мръщи.
На гръдта ми не падна, от любов придошла,
плесна тя със ръце и - във кът и...

И залаяха кучета зло.
Лаят в пруста се втурна след мене.
В нещо чуждо се спънах, отворих със взлом
и се спрях с подкосени колене.

Там, на масата, моето място заел,
беше новият хладен стопанин -
и пуловера мой, и стопанката взел -
затова аз сега съм облаян.

Тъй било значи: аз бързешком
съм тъжил под обстрели несметни,
а пък той е преместил всяка вещ в моя дом
и по своему всичко е сметнал.

Вярно служехме - богът военен бе свят!
Нас ни би артилерия, мля ни.
Смъртоносната рана дойде изотзад
и заседна в сърцето измяна.

И до пояс пред тях се склоних,
свойта воля признах да помага.
«Извинете, приятели, свърнал встрани,
аз, изглежда, объркал съм прага.

Казвам, мир и любов вам, със хляб всеки ден,
със съгласие да сте богати.»
А пък той не отвърна даже с поглед към мен,
сякаш беше в реда на нещата.

Залюля се под мен моят дом!
Аз не тръшнах в стар навик вратата.
И прозорците сами се отвориха, щом
си отидох - с вина във стъклата...