Ще се взривя - тротил от триста тона!
Нетворческото зло е мой заряд.
За мене днеска Музата си спомни -
Дойде, така за малко поседя. И се прибра.

Тя имаше сериози основания.
Да хленча нямам никакви права.
Че как така: с мъж нощем да остане!
Бой знай какво ще кажат за това...

Досадно и самотно ми е още:
Та тази Муза - знае цял народ! -
При Блок седяла е със дни и нощи,
При Пушкин е живяла цял живот.

Към масата се хвърлих с нетърпение,
Но, Господи, помилуй и прости!
Изчезна тя - изчезна вдъхновението
И рубли три - навярно за такси.

Във къщи като бесен звяр съм просто,
Но здраве да е - всичко й простих.
При друг навярно вече е на гости -
Аз явно недобре я нагостих.

Огромна торта - цялата със свещи -
От скръб изсъхна, аз изсъхнах чак.
Съсед или приятел като срещнещ,
Допивахме си с нейния коняк.

Затрити - като хора в черен списък -
Години минаха в прозявки от тъга.
Тя си отиде тихо, по английски,
Но стиховете пазят досега.

Два стиха... Гениален съм до лудост!
Цветя, възторзи, лаври - с мен сте вий!
"Аз помня мигновението чудно,
Когато ти пред мене се яви..."