Във града сред коли - към суетната кръв
Се завръщаме - няма къде да се дяваш!
И се спускаме от покорения връх,
А сърцето ни горе, горе остава.

Не спорете така безполезно,
Аз доказах си, всичко решил:
Най-добри планини са онези,
На които не съм още бил.

Който иска в беда - сам със своя си дъх,
Кой - във бяг, не разбрал на сърцето словата.
Но се спускаме от покорения връх -
Богове даже слизали са на земята.

Не спорете така безполезно,
Аз доказах си, всичко решил:
Най-добри планини са онези,
На които не съм още бил.

Колко думи, надежди, колко песни крадем
От планините, а да останем ни викат.
Но се спускаме ний - за кратко или съвсем,
Тъй като трябва да се връщаме винаги.

Не спорете така безполезно,
Аз доказах си, всичко решил:
Най-добри планини са онези,
Дето никой не е още бил.