Във съня ми - огън жълт.
И в съня си хъркам.
Чакай! Рано е за смърт -
Сутрин сме по-мъдри.

Но и сутрин - равно бял,
Тъжен свят те свива:
Или пушиш (пак неял),
Или се наливаш.

 
 
 
 

В кръчмите - все щоф зелен
И белички салфетки:
Рай за нищи, а за мен -
Като птица в клетка.

В храма - смрад и полумрак,
И кадят с тамян там.
Не! И в храма не е чак
Точно, както трябва.

В планината - бързешком,
Уж уверен, виждам:
На върха - елха на склон,
А под склона - вишня.

То да беше склон с бръшлян,
Щях да се зарадвам,
Или с нещо друго там...
Пак не както трябва.

 
 
 
 

Сред поле река тече...
И без бог сме вече.
Сред полето пък - синчец,
Пътят е далечен.

Покрай пътя - лес без път
С баби Яги здрави,
А на края ще те спрат
С ешафод и брадви.

И коне препускат в такт,
Неохотно всъщност.
Покрай пътя - лошо пак,
А нататък - също.

И ни храм, ни хоремаг
Свято не съгрява...
Не, момчета, не е чак
Точно, както трябва!

Ех, раз, да, еще раз,
Не е както трябва!