Кой извика: „Земята е в прах
не посявайте повече семе”?!
Кой извика: „Земята умря”?
Не! Затихна, дъха си да вземе!

Кой от майчинство ще я лиши -
все едно да изчерпят морето.
Кой повярва, че се спепели?
Почерня й от мъка лицето.

Като рани траншеи лежат
и окопи разрязани зеят.
Във оголени нерви до кръв
тя в неземни страдания крее.

Ще изчака тя, ще понесе,
не записвай Земята саката!
Кой извика, че песен не пей,
замълчала докрай в самотата?!

Тя звъни, заглушава скръбта,
и въздишки от раните слуша.
Тя - Земята, е нашта душа -
не газете я с бойни ботуши.

Кой извика: „Земята умря”?!
Не! Затихна, дъха си да вземе...