Не е равнината - тук климат е друг,
пропада лавина и свива пак студ,
и камък след камък реват в пропастта...
А можем по друг, по лекия път
да свърнем, да минем извън пропастта,
но ние избрахме опасния, трудния път.

Не си ли рискувал, не си ли бил тук,
не си изпитал своя дух.
Дори в низината да снемаш звездите с ръце.
Там няма да срещнеш за цял живот
съдба красива от този род,
толкова щастие там не ще те огрей.

Без рози червени, без траурен химн,
скалата над теб не е монумент,
която покоя на теб подари.
Високо в небето с брилянтна длан
върхът свети вечно във огън облян,
но него ти така и не покори.

И нека мълвят, да, нека мълвят -
не мре напразно никой тук...
И по-добре от водка и от студ.
На смяна, знай, ще дойде друг,
сменил уют със риск и труд -
ще мине той мечтания маршрут.

Отвесни стените, не зяпай натам,
не чакай късмета от тебе желан,
не вярвай на камък, на лед и скали.
Надявай се само на здрави ръце,
ръце на приятел, на вбития клин,
моли се въжето над тебе да издържи.

Сечем стъпалата, ни крачка назад,
от напрежение краката болят,
сърцето готово да хвръкне само от гръдта.
Света е пред тебе, щастлив си и ням
и малко завиждаш за пътя избран
от други, които след теб ще достигнат върха.