Векове и епохи, години вървят,
топлината все търсят през бури и студ.
А защо тези птици на север летят,
ако птиците трябва да бъдат на юг?

Не жадуват те слава, величие.
Ето края на страшния лед,
ще си имат щастие птиците
и награда за полет нелек.

Що е този живот, що е нашият сън?
Кой ни вдигна по път към висока вълна?
Досега не видяхме сияние вън.
Толкоз рядко се вижда - то няма цена!

Тишина. А пък чайките - мълнии,
храним с празната наша ръка.
За награда в туй бяло безмълвие
все ще чуем от нейде звука.

Колко дълго сънуваме бяла следа
а блещука с отенъци много снега.
Ослепяли сме вече от таз белота,
ще прогледнем пред ивица черна земя.

Ще утихне в гърлата мълчание,
ще е сянка зад нас слабостта
и след дългите нощи отчаяни
ще е вечна за нас светлина.

Север, воля, надежда - в безкрайния път,
сняг без кал и животът е тук без лъжа.
Няма враните наште очи да кълват,
че не идват тук враните, нито кръжат.

Който бяга от лоши пророчества,
и в снега не отдъхва за миг,
за награда за свойта самотност -
ще се срещне с човек честит.