Тебе ние не делихме, не ласкахме,
тъй обичахме те, ала по-преди.
Твоят образ светъл, Валя, е в душа ми,
Льоша пък го титуира на гърди.

Оня път на гарата, в деня прощален,
тебе аз до гроб ще помня обещах -
казах: „Няма да забравя нивга Валя“ -
Льоша каза: „Повече от тебе аз“.

А сега реши ти кой е по-тревожен,
кой се мъчи повече - ти разбери:
в него профилът ти е отвън избоден
в моята душа - отвътре той кърви.

И когато тъй е тежко, че загивам, -
нека не събуждам в тебе страхове, -
моля Льоша ризата си да разкрива,
гледам, гледам твоя образ с часове.

Неотдавна мой приятел добродушен
мойта гибел със изкуство победи, -
прекопира образа ти от Альоша,
титуира го на моите гърди.

Знам, неловко е приятел да очерня,
ала близка си и нямам този срам,
че на мен си титуирана по-вярно
по-красива си от неговата, знам.