Под мене лед, и лед над мен. Поглеждам.
Да дупча връх или пробия трап?
Разбира се, ще плувам със надежда,
а там - ще чакам визата с печат.

Счупи се лед над мен, разбий обкова!
Аз цял съм в пот, като орача клет.
Ще дойда пак при теб, от песни с кораб,
аз всичко помня, даже стар куплет.

Не съм на полувек - а над четирсет,
дванадесет лета съм жив - от теб и Бог спасен.
Аз имам що да пея пред Всевишен,
от него, знам, ще съм оневинен.