Без да те делим и да те галим,
Обичахме те двамата преди.
Аз в душата нося твоя светъл образ, Валя,
А Льоша на гърдите си избоде го с игли.

И в деня прощален, на онази гара,
Да те помня аз до гроба обещах -
Казах аз: "Не ще забравя нивга Валя",
"Нито аз пък" - Льоша рече ми без страх.

А сега реши кому от нас по-зле е,
На кого по-трудно е, иди и разбери:
При него твоят профил от иглички грее,
А на мен отвътре във душата ми гори.

А когато тъй е тежко - през носа излиза -
Думите ми няма да те наскърбят -
Аз моля Льоша да разгърне свойта риза
И гледам, гледам образа ти пак.

Неотдавна мой приятел с много опит,
Той бедата ми с изкуство победи -
Прекопира те от образа на Льоша
И те избоде върху моите гърди.

Знам, приятели да черниш е неловко,
Но сега си ми по-близка от това,
Че моята, по-точно - твоята татуировка,
От неговата стана много по-добра.