Очите ти са, като нож -
Щом ме стрелнеш с поглед лощ,
Забравям кой съм аз и откъде;
Ако погалиш ме с очи,
Сърцето мое срязваш ти,
Със остро, хладно, сиво острие.

То е ясно, че съм здрав,
И че имам мъжки нрав,
Вчера даже бик с глава убих,
Но с тебе да живея - как,
Не знам дори и аз - чудак,
А да те пребия пък, съвсем не бих.

Кажи, било ли е поне веднъж,
Аз да бягам - твоят мъж,
Ще се нахойкаш ти, ама кога?
Пък аз се връщам от грабеж -
Града изплезен обикалям пеш,
Да те прибирам аз от чуждите къщя.

Останах без крака от теб -
Затуй си взех велосипед -
Съдбата си да облекча поне отчасти,
Но взе, че блъсна ме кола,
Във "Склифосовски" аз лежа,
А ти дори не дойде да ми кажеш "здрасти"

Хирургът - старец побелял,
Измъчи се по мен от жал:
Три дни той раната ми ши до ръб!
А щом излязох от упойка,
Сълзи ми текнаха от болка:
За кого рискувах си живота тъп!

Не бързай да се радваш, змийо, -
Изписват ме до дни, "аморе мио" -
Ние също, тука, не трева пасем:
Добре ме чуй какво ти казвам -
С бръснача остър те нагазвам
И до голо аз обръсвам те съвсем!