Защо са ни сюжети и интриги,
Ний всичко знаем, за крадец или апаш...
Най-добър за мен е, от прочетените книги,
Кодексът, наказателният наш.

Ако не съм на кеф и кисел съм от пладне,
Или от тежък махмурлук горя,
Отворя си кодекса, където ми попадне
И не мога - до самия край чета.

Не давам на другарите съвети,
Но знам, че имат за грабежи усет.
Обаче, ето: взирам се във редовете
Най-малко три, не повече от десет.

Вникнете в тези прости думи -
От сюжети в тях гъмжи.
Бараките са тук и всичко помежду ни -
Скандали, карти, побоища, лъжи.

Дано не видя вече тези думи, нека,
Зад всяка - гледа нечия съдба!
И радвам се, щом алинеята е лека -
Ще бъде късметлия някой, на ръба...

Сърцето ми, като ранена птица бие,
Когато почвам мойта алинея да чета.
Кръвта в главата ми, тъй блъска, вие -
Милицията, сякаш, пак ме влачи по снега...