Аз имах четирийсет фамилии,
Цели седем паспорта във джоб.
Седемдесет жени мои, любими,
Врагове цели двеста, до гроб.
Но не съжалявам!

Уж не съм тъй немирен,
Уж не съм аз от тия,
Но от душа да се сбия,
Някой все се намира.

И макар да е пътят ми труден,
И да съм си заслужил награда,
Ще умра в някой ден ранобуден,
Без дори некролог на площада.
Но не съжалявам!

Уж не съм тъй немирен,
Уж не съм аз от тия -
Някой все се намира,
С него да се напия.

Във всичко светло вярвах, любимо,
Например, в нашия съветски народ -
Но мой паметник няма да има,
При Петровския, стария вход.
Но не съжалявам!

Уж не съм аз от тия,
Уж не съм тъй немирен -
Но съм пак в бъркотия,
И все тъй се пропивам.

Пея песни за нечия драма,
За живота на дребни крадци,
Затуй ме няма в онази реклама,
На известни естрадни певци.
Но не съжалявам!

Уж не съм тъй немирен,
Уж не съм аз от тия -
За кой ли път съм невинен,
И накрая - в килия.

Цял живот ме тормозят, отписват,
Такава, значи, е мойта съдба,
Не ще ме мен изографисат,
На монетите, вместо герб, на гърба.
Но не съжалявам!

И защо да съм свестен?
И защо да съм примерен?
За да ми стане по-ясно -
Трябва яко напиване!