Тази битка ще помня, задълго дори -
Смърт вдишват гърдите.
А от небосклона безшумно вали В
Падат звездите.

Падна отново - и аз пожелах,
Да оживея, да видя горите,
Така и живота си свързах със тях,
Със света на звездите.

Вече реших - мина всяка беда
И проработи късмета.
От небето се втурна немирна звезда -
Право в сърцето.

"Напред - наредиха - към онази бразда!"
И "Не жалете патрони!"
Ето, изгрява и втора звезда -
На вашите пагони.

В небето звезди - като риба в реката -
За всички ще има.
Ако на смърт не отивах в атака -
До Герой щях да стигна.

Тази звезда на сина си бих дал,
Да помни - не за награда...
В небето виси, пропада звезда -
Къде ли да пада.