Могилите братски без кръстове са,
Вдовици над тях не ридаят,
Тук някои донасят букети с цветя
И Вечния огън се пали.

Войната взривяваше тази земя,
Сега мълчат гранитни панели.
Тук няма нито една единична съдба,
Съдбите в една са се слели.

А в Вечния огън виждаш горящия танк,
Горят ни без жал домовете,
Гори тук Смоленск, гори там райхстаг,
Гори на войника сърцето.

Не ридаят вдовици тук над пръстта,
Тук хората скърбят отдалеко.
Могилите братски без кръстове са,
Но нима от това е по-леко?