На парчета
се разпръсна руската корона -
Няма я държавата, няма го и трона.
Животът във Русия, всичките закони -
По дяволите да вървят!
И ние,
сякаш слепи под напора,
Сякаш, хванати в трезора,
Само кръв една с позора,
Върху този свят!

Няма
как сами да промълвим,
С кого да скъсаме, с кого да постоим.
Кой е с нас и от кого да се боим,
Накъде сега, кое да отстоим,
Не знаем никак!
Къде са дух? И срам? И чест?
Къде са своите? Кои пък чужди бяха?
Как до тука доживяхме?
Нима не ни е мила
нашата Русия?

Позор
за всеки, който без покой не може.
За всеки, който го съмнението гложди:
Може ли или не може
Да убива?
Сигнал -
и вълчи зъби шия скършват,
И като чакал на мърша,
Остава само гарваните да привършат
Да пируват.

Хей,
къде е легендарната ви твърдост,
Къде е старата ви гордост?
Да се почива днес е подлост:
Пистолетът стиска твърдата ръка.
Това е край -
и край на всичко.
Остана само избор личен -
Изстрел в слепоочието
или във врага!