От детство Федя здраво стъпи на земята,
Да носи в къщи руда и гранит не го мързи.
Веднъж, такова чудо ни поднесе на лопата,
Че родителите му ридаха през сълзи.

Като студент се беше Федя амбицирал,
Археологията ни да изведе до висоти.
Той в института носеше едни такива -
Че всички ние заридахме през сълзи.

Донесе той със себе си
едни ръждиви прелести,
Твърдеше, че старинния открил ритон,
А пък веднъж във Елиста,
изрови нечии челюсти,
Големи, като апарат за самогон.

Написа реферат за крепостите кримски,
За скитите, за езическите богове.
При това, така ругаеше се по латински,
Че скитите, въртяха се във свойте гробове.

Той древни жилища
проучваше в Европа,
И ни крещеше с глас, останал от дедите,
Че ще срещнеш, като нищо,
там питекантропа,
И при това, се удряше в гърдите.

С ергенския живот реши да скъса
И да влезе здраво във семейните бразди.
"Аз, - казваше, - жена такава ще си търся -
Ще заплачете от завист през сълзи.

Той всяко ъгълче прегази, и
в Европа, че и в Азия,
Накрая, идеала свой той разкопа.
Но ценната да обясни находка,
В археологията не можа със копка,
И Федя пак я закопа!