Приятел мой пое към Магадан,
Свалете шапки, свалете шапки.
Замина сам, замина сам -
Без сиви папки, без сиви папки.

И не, че тук не му вървя,
Не, че съвсем му докривя,
Не от мълва, че е чудак,
Но тръгна пак.

Ще каже някой: - Помисли!
Да си лишил се, нима решил си?
Че там са само лагери,
А в тях - убийци, а в тях - убийци!

Ще каже той: - Каква мълва!
И там са колкото в Москва -
А после с куфара събран -
И в Магадан.

Макар, че вече съм голям,
Бих скочил нощем под електричка.
Но не отивам в Магадан,
Затрил привички, закрил кавички.

Ще пея под китарен строй,
За това, което види той,
За него ще се плаща дан,
За Магадан.

Приятелят по пътя тръгна свой,
Но му е болно, но му е болно.
Не ще го бие в път конвой,
Той - доброволно, той - доброволно.

Аз пазен съм от Бога сам...
А може също в Магадан,
С приятеля си да забегна
И на дъното да легна?