На Лариса Лужина
Навярно съм умрял: очи затварям - виждам.
Навярно съм умрял: страхувам се, но знам -
Че кой съм аз за нея - тя ог Париж си идва,
И вчера пак узнах - и не единствено от там!

Какви й песни пях за любовта фатална! -
Аз мислех, че - аха, и вече моя ще е тя -
Защо ли аз й пях за браздата неутрална -
Пет пари не дава тя, че там растат цветя.

Тогава още пях - не спирах да опитвам -
"За онзи с нея там, преди дето е бил"...
Ама за нея кой съм аз Щтя от Париж си идва,
И там Марсел Марсо тихо нещо й мълвил!

Завода аз зарязах, каквото ще да нарушавам -
Отворих речници, по съвест, не от страх ...
Но какво за нея е това - тя каца във Варшава -
И не на свой език говорим ние пак...

Щом дойде, ще и кажа аз по полски: "Прошу, пани,
Такъв ме приеми, не ще ти пея нито ден..."
Ама не й е пак до мен - тя вече във Иран е -
Накрая аз разбрах: по бърза е от мен!

Днес може да е тук, но утре ще е в Осло -
Попаднах аз в капан, попаднах аз в беда!...
Преди мен който бил е, и който ще е после,
Я да се пробват те - след тях ще се вредя!