Тук климатът друг е - не е равнина,
Лавините падат една след една.
След камъкопада реве камъкопад.
И може да кривнеш, да не минеш оттук,
Но ние избираме трудния път,
Опасен, като през онази война.

Който тук не е бил, на който животът е мил,
И себе си сам не е проверил,
Там долу, ако от небето звезди е свалил -
Не ще срещнеш долу, със толкова пот,
За щастливия своя, отруден живот,
Десетата част от тези чудеса, красоти.

Няма алени рози и траурни ленти
И не приличат на монументи,
Скалите, които покоя ти подари.
Като Вечния огън, проблясва в ответ
Върхът с изумрудния лед -
Който ти така и не покори.

И нека говорят, да, нека е ясно,
Но не - никой не загива напразно!
По-добре е така - не от водка или от студ.
Други ще дойдат, сменили уют
На риск и непомерен труд, -
По непреминатия, твоя маршрут.

Стените отвесни... Гледай напред!
Не се надявай тук на късмет.
В планините не вярвай на камък, на лед, на скала
А вярвай само на свойте ръце,
На приятелско рамо, на смело сърце
И моли се, въжето да не те подведе.

Стъпалата отсичаме. Нито стъпка назад!
И от напрежение колената болят.
Към върха бяга сърцето от твойте гърди.
Като на длан е светът - ти щастлив си и ням
И малко завиждаш на другите там,
На които, върхът все още им предстои.