Здрасти, Коля, мили мой, скъпи ненагледен!
Още с първите си редове пращам ти привет.
Ще се върнеш ти, боя се, пак зает, изгладен...
Дори не гледаш към дома, а право - в селския съвет.

Още щом замина ти - съседки закрещяха:
"Оле-ле, раздялата, как ще понесем?"
Тъй скучаех аз по теб - добре, че ме държаха -
А да не скучая можех, даже и съвсем.

Тука Пашка се яви - твоят кум окаян,
Аха-аха да му се дам - и сега треперя цяла.
Трети ден ме обикаля той - зъл, че и пиян е,
И преди да ми налита, пие като хала.

Премия голяма си получил - чувам
Казват, Борка-богатира, шампион е твой,
От този бик рогат, да знаеш, че ревнувам,
И те обичам много силно, не тъй, както той.

Аз видях те във съня си - пиян и зъл, измъчен -
Ако нещо се съмняваш - махай го от ред.
С агронома се видях, на всекиго се случва,
Но говорихме със него единствено за теб.

То при мене, как да е, а при тебе как е?
Неотдавна идва в село големец един.
В столицата, казва, всякакви разврати,
Там мъже не стигат, пък е пълно със жени.

Ти пък, Коля, там не пий - потърпи до дома.
Тука можеш, както искаш - до пет или от пет,
Никого не искам аз - даже агронома,
Макар, че е възпитан мъж, нищо общо с теб.

В дъжд хамбара ни тече - продънен вече крайно.
Без теб безсилна съм, уюта да създам.
Какъвто щеш, но си ела, липсваш ми безкрайно,
Ако можеш напиши - какво продават там.