За кой ли път летя: Москва - Одеса,
Самолета пак задържат без пилот.
Но ето - мина в синьо стюардесата, като принцеса
Надеждна, като гражданския флот.

Над Мурманск - нито облак на верев,
За Ашхабад излита се веднага,
За Киев може, Харков, Кишинев,
За Лвов летят, но там не ми допада.

А после обявиха: не се надявай днеска,
Несигурни са тези небеса.
И ето пак задържат рейса
За Одеса, сега - обледенена полоса.

А в Ленинград са с друго потекло,
Защо да не летя до Ленинграда,
В Тбилиси там е топло по палто,
Там чай расте, но там не ми допада.

 
 
 
 

 
 
 
 

Оттука те не пускат, а пък там - не те допускат,
Несправедливо, като в тъжен анекдот.
Нас на борда скучно, стюардесата ни спуска,
Надеждна, като гражданския флот.

Приема ни, дори затънтен край, без ток,
Не ще отида там, дори и за награда,
Зове затвореният град Владивосток,
Париж зове, но там не ми допада.

Ще излетим все някога, забраните ще ги изчистят,
Самолетът махна, като птица със криле,
Седя си аз на тръни - ами ако пак размислят,
И ни поканят в други градове?

Лети ми се, където има буря, ураган,
Където утре чакат снегопада.
Зоват ни Лондон, Делхи, Магадан,
Летят навсякъде сега, но там не ми допада.

Познах, плачи и смей се, но пак задържат рейса,
И нас към миналото тегли ни, като робот,
Онази, стройна, като "ТУ" - стюардеса, мис Одеса,
Приличаща на гражданския флот.

Задържат ни отново, часа три,
Покорно гражданите ще си дремят.
Омръзна ми, по дяволите да върви,
И аз летя, където ме приемат.