Срещу осем - сме двама. Преди тази атака
Неравни са силите, но ние летим!
Сережа! Ти дръж се, добро не ни чака,
Но козовете ще изравним!

За мен този небесен квадрат ще остане.
А цифрите ще пренебрегна сега -
Щом приятелят днес защитава гърба ми,
И шансовете ще изравня.

Зад мен "Месер"1 се лепна, и в дим се опомни,
И с вой се понесе към черната пръст.
На тях не им трябват даже кръстове гробни,
Нали на крилете си имат по кръст.

- Тук - "Първи", тук - "Първи", под теб ги откривам,
Аз курса им ще пресека.
Спри огъня! В облака влез! Аз прикривам!
Във боя не вярвай на чудеса!

Сергей! Ти гориш! Надявай се вече
На корпуса в тоя бой изигран!
Не! Късно - и мен "Месер" ме среща, човече,
Прощавай! Вземам го на таран.

Аз знам - друг ще довърши съдбата им клета.
А по облаците ръка за ръка,
Ще литнат душите ни, като два самолета -
Един без друг, те как ще летят?

Ще ни каже архангел: "Места в рая няма!"
Но едва-що отворил врата -
Ний Бога ще молим: "Запишете ни двама
На ангелски бойни места!"

И ще измоля от Бога, Духа и Сина
Да изпълнят призива мой:
Зад гърба си приятелят вечно да имам,
Както в последния бой!

Крила и стрели ще измолим от Бога -
Необходим им е ангел-ас.
Ако пък имат изтребители много -
Да ни запишат пазители нас.

Да пазиш без риск за живота не може,
Да носиш успеха си на крила,
Каквито приживе ний бяхме с Сережа
И в въздуха, и на тази земя.