Аз съм "Як"1 - изтребител, моторът звъни,
Небето е моя обител,
Но онзи, който във мен седи,
Сам смята се за изтребител.

Във този бой аз "Юнкерс"2 свалих -
В една атака поредна.
А онзи, който във мен седи,
Вече съвсем ми дотегна.

Аз надупчен бях в боя преди,
Механикът ши ме до седем,
Но онзи, който във мен седи,
Пак ме натиска в "свредел".

От простора небесен, бомбите сеят
Смърт на сивия аеродром,
А сякаш стабилизаторът пее:
"Мир на вашия дом!"

Зад мен лепва се друг "Месершмит".
Излизам - във рани съм сам,
Но онзи, който във мен седи,
Решил е пак - на таран!

Какво прави той? Ще се взривим!
Не искам да горя във пръстта -
За забрани и скорости недоловим,
Аз летя към върха!

Аз съм главният, а зад мен, да ме огън гори!
Къде е той, моят отлом?
А, ето - катурна се, задимя и запя:
"Мир на вашия дом!"

И този, който е в черепа мой,
Остана сам, като труп.
Пикира и в заблуда, вкара ме той,
Направо от "мъртвия клуп".

Сега натиска напред, и тягата - двойна.
Ех, и той е летателен ас!
И отново го слушам в схватката бойна,
Но това - за последно при нас.

Стига покорност до сетен импулс!
По-добре да лежа във хангара.
Защо той не чува моя, бесния пулс!
Бензинът - кръвта ми - догаря.

Макар и машина, но не изтърпях,
И времето му отлетя.
И този, който във мен седя,
За миг в стъклото разби глава.

Убит е! Сега съм свободен и лек,
С последните сили летя.
Но защо, защо пикирам в улей нелек
И не излизам от него сега!

Досадно е - сам малко успях,
Но за друг - по-добър тон.
Значи, и аз най-накрая изпях:
"Мир на вашия дом!"