Некрологът виси, като оправдание,
За последния ми, смъртния ми слоган,
И ще кажат за нас: какво съчетание,
Сякаш са, като вода и огън.

Щом светът разбере, кого е изгубил,
Ще я осъждат - аз знам орисницата.
Ще кажат: "Обичаше той..." - "А пък тя...", там и други,
По причина? - "Муму" и плесницата.

Ще бъде така - и корабите, и керваните,
Ще прореват за траурната вест.
От мъка ще запият капитаните,
И по-суров ще стане Северът, от днес.

Щом светът разбере, кого е изгубил,
Ще я осъждат - аз знам орисницата.
Ще кажат: "Обичаше той..." - "А пък тя...", там и други,
По причина? - "Муму" и плесницата.

И матросите, стиснали здраво щурвал,
Ще обвиняват съдбата след ден.
Ще извличат без радост поредния трал,
Защо им е рибата - щом няма ме мен.

Щом светът разбере, кого е изгубил,
Ще я осъждат - аз знам орисницата.
Ще кажат: "Обичаше той..." - "А пък тя...", там и други,
По причина? - "Муму" и плесницата.