Тежки крачки в нощта като призивен звън се разнесоха,
Значи, скоро потегляме - дойде и нашият ред.
Неуморни коне по незнайни пътеки препускаха,
И отнасяха някого нейде, неизвестно къде.

Нашто време е ново и друго, но щастие има ли?
То отлита безследно, а ние го гоним в захлас.
Но в гонитбата губим дори най-добрите приятели,
Посред пътя откриваме: вече ги няма до нас.

Пак пожари ще виждаме ние в езиците огнени,
Още дълго зловещо ботушите в нас ще кънтят,
На война още много лета ще играят децата ни,
И на свои и чужди разрязан ще бъде светът.

А когато затихнат и бомби, и плач във сърцата ни,
Уморени конете престанат да бягат безспир
И момичета тръгнат отново красиви и весели,
Нека всичко запомним, намерим и да простим.