Погледнеш ли, ще кажеш, че е кит,
А той делфин е - майстор на игри и танци.
Човешкото лице се състои,
От очи и незначителни нюанси.

Ето: нос, уши, уста
Различни цветове коса,
Челюст - сила ли показва или тъпост?
Да: има още чело,
Отдалеч изглежда смело,
А всъщност носи намек за престъпност.

Бедата чужда отдалеч навява тлен,
Имат и делфина, и кита съдба несладка,
Не вярвай, че отвънка някой е тюлен,
В очите погледни го - може да е и косатка.

Ето: череп
Съвсем е без коса,
И по-надолу устни тънки,
А пък лицето му -
Едни уши с глава,
И в мозъка със малко гънки.

Огледах се назад, от птичи полет,
Като в калейдоскоп, във времето се рея, -
И спомних си безброй очи и всеки поглед,
И пак ми се прииска да живея.

Виждал съм аз носове,
и мустаци, и кьосе,
Устни, бузи, шии - всичко там;
Езици и резци,
Зъби и венци,
Но не срещнах поглед прям.

Приятелите в този кюп не слагам,
Любимите си без да подозирам,
Да се привързвам повече отлагам,
И често в себе си и в другия се взирам.

И нека бъбри си екскурзовода:
За благородната уста,
На волята, за признаците косни.
Животът си е жив,
А макети са това,
Чак до кухините носни.

Да си превежда този импозантен гид,
За типовете римляни или германци.
Не знае той: човешкото лице се състои,
от очи и незначителни нюанси.