Във безумния град и в потока коли
Ний се връщаме пак - да не дразним съдбата.
Но ни дърпат назад покорени скали, 
Да оставиме част, да оставиме част от сърцата.

Ах, защо ли излишно се спори,
Тъй отдавна е ясно за мен:
Връх по-хубав от всички е този, 
Който още не е покорен.

Кой остава в беда без другарска ръка
Или просто е глух за зова на сърцето,
Но се връщаме ний - кой за ден, кой - съвсем,
Боговете - и те са се спускали тук от небето.

Ах, защо ли излишно се спори,
Тъй отдавна е ясно за мен:
Връх по-хубав от всички е този, 
Който още не е покорен.

Колко светли мечти, колко песен и стих
Планините мълвят и зоват да останем.
Но напускаме ний покореният връх
Щото длъжни сме тук да се върнем. 

Ах, защо ли излишно се спори,
Тъй отдавна е ясно за мен:
Връх по-хубав от всички е този, 
Който още не е покорен.