По кръчмите аз винаги висях. Мен никой на банкети не ме щеше: Горчицата по пода пръсках там, цигари в рибения сос гасях и сълзи лях в пожарските котлети. Не бях корав, не бях и мекотело. Семейството не искаше издънка. Там всички - кой - народен, кой от село. И залюлях се аз, и се помъкнах В живота - от предавка на предавка. Изобщо със нормален ход вървях. С краката леко, път, ръце - свободни. Научно казано - типичен лумпен. По простому обикновен глупак.   Починаха наскоро мойте старци. Те, от дванайста, болшевики бяха. И как ли се размеси таз колода? Те - в гроба, а сега съм аз водача Като човек излязъл от народа! Бащите ни - като дървета яки. Охотно ги цитираме в анкетки. И много сме и сръчни пък и здрави. Ний бдим, ядем, на другите помагаме да порастат за време съкратено. Аз мажа мармалад на чер хайвер. И близко и далечно мен ме мами. Във тиня гледаха ми, не в утайка. Излязох от народа сутринта. Не ще се върна, нищо, че ме канят!
© Емил Петров. Превод, 2012