Не обичам аз фаталните загони,
Животът винаги кипи във мен.
Аз не обичам най-любимите сезони,
Ако не пея весел нито ден.

Не обичам аз циничните развои,
Не вярвам на възторжения знак.
Когато чужд чете писмата мои,
Надничайки над рамото ми чак.

Аз не обичам, щом без смисъл мелят,
Или прекъсват разговор и спор.
Аз не обичам в гръб, когато стрелят,
Аз против съм, когато стрелят от упор.

Аз ненавиждам клюките със ранг на версии,
Съмненията скверни, за почести глада,
Или - когато в нечии очи ти чер си,
Или - щом по стъклото скърцат железа.

Аз не обичам самочувствието сито,
Предпочитам без спирачки да летя.
Понятието "чест" до болка е изтрито,
В параван превърнаха честта.

Когато скършени крила аз виждам,
Не оправдавам с нищичко това:
Насилието и безсилието ненавиждам,
И мъчно ми е за страданията на Христа.

Аз мразя се, щом страхове ме гонят,
Невинни бият ли - аз страдам сам.
Аз не обичам и в душата ми да ровят,
Най-малко пък - когато плюят там.

Не обичам аз манежи и арени -
Там евтино подменят ценността.
Големи, нека предстоят, промени -
Не ще обичам никога това!