Аз веднъж се разхождах край халите.
Само двама преджобих за час
Но следили са ме полицаите
И в участъка зърнах я аз.

Аз не знаех защо е повикана,
Може би като вещо лице,
Тя бе млада, красива, изпипана -
Птица бяла за мойто сърце.

Проследих я директно до блока й,
Да - бандит съм, но действам по план!
Уж случайно я срещнах след седмица,
И поканих на скъп ресторант.

Минувачите ми се усмихваха,
Даже малко обхвана ме страх,
А един, който нещо намигна й,
Се изнесе след скромен пердах.

С чер хайвер и с шампанско гощавах я,
И с презрение пръсках пари,
Изпълнявах й всички желания,
Даже група "Сигнал" с "Може би".

Аз кълнях се, че мойта професи
Ще зарежа, на всичко готов,
"Не съм бъркал в чужд джоб цяла седмица,
Моя най-съкровена любов!"

Обещавах й всичко завинаги,
Даже плаках от страх и вина,
"Аз ти вярвам! - отвърна тя искрено, -
Но работя на твърда цена".

Падна бялата птица ударена,
И внезапно разбрах аз защо
В МВР-то била е докарана
Мойта най-съкровена любов.