Най-трезвият аз съм от всички мъже,
Крия в себе си сила морална.
И семейството цяло, с болшинство гласове
И списък с продукти - осемте листове,
Командирова ме в града, незабавно.

Трябва, значи, на снахата
Да поправим аромата,
Кафе за брата - само че с бисквитки,
На невестките - килими,
За зетя - от хайверите дължими,
А за тъста - от арменските напитки.

Аз ранен съм, контузен - и се малко боя,
Че поръчките съвсем ще забравя,
Аз списъка цял запаметих сутринта,
А парите заших под хастара.

За брата, значи, две палта,
А за шурея - цветя,
Тъста каза ми - Вземи, каквото ти милее! -
За невестките - килим,
За зетя - щука и налим,
За кума - водка, литър-два, да се залее!

В тълпата се блъсках, съвсем превъртях,
Атакувах с голи гърди враговете,
А списъка онзи, да не попадне у тях,
Аз сдъвках и отвях страховете.

Но помня, шуба иска моят брат,
За кума - всичко да е в цвят,
За тъста - от арменските напитки.
За невестките - бакшиш,
За зетя - заешки уши,
А за сестрата - както и да е, но с маргаритки.

Е, какво - да се върна празен, така?!
Нападнах на стоката смело аз.
- Ще плащате, - питат, - с валута каква?
- Долари, - казвам, - нямаме в селото.

За мене - заешки килим,
Ще плаче зетят без налим,
На тъста, може и парфюм за махмурлука.
За невестките е все едно,
За сестриния мъж - вино,
А за мен - онова там жълтото, наслука.

Не помня за фунтове, стервинги, и други неща,
Сразен от ужасна догадка.
Защо съм си аз там проливал кръвта,
Защо дъвках списъка, оня, от осем листа,
Защо са ми рубли - загадка.

Откъде палто да взема, как,
За зетя си - кафе на крак,
За кума - хрен, а пък за тъста - само бира,
Коняк във пух или, аха,
Ароматната снаха,
А пък брат ми - и шери-бренди не подбира.