Не се чува днес как тупкат сърца -
Като в алеи и паркове цветни.
Аз падам, куршум уловил във гръдта,
Но помислих с усилия сетни:

От този бой не ще се върна,
Отивам си, но - ето на:
Не успях и поглед да обърна -
А синовете тръгват на война!

Някой решил е: след нас - и потоп,
Като в пропаст полетях от окопа -
Нали за това не ми трябва окоп,
Да го няма изобщо потопа.

Очите ми чер мрак загърна,
Прегърнах здраво майката-земя.
Не успях и поглед да обърна -
А синовете тръгват на война!

Кой в атака ще стане, ще тръгне след мен?
Кой ще се хвърли безстрашен на моста?
И сякаш поисках да бъда сменен,
От онзи - с шинел не по ръста.

С усмивка смътна ще го зърна,
Видях кой има смелостта.
Не успях и поглед да обърна -
А синовете тръгват на война!

Заглушават сърцата снаряди без край,
Но моето, на едно се е спряло -
Че краят мой, все пак не е край:
Моят край е за някои начало.

Очите ми чер мрак загърна,
Прегърнах здраво майката-земя.
Не успях и поглед да обърна -
А синовете тръгват на война!