Гасне Троя в положение обсадно,
Но остана непристъпна твърдина.
Ако слушаха троянците Касандра,
Троя щеше да я има и сега.

Крещеше в транс безумната девица:
"Аз виждам Троя, рухнала в прахта!"
Но ясновидките и разни очевидци
На кладата са срещнали смъртта.

В нощта, когато от утробата на коня
Смърта понесе се, крилата и съдбовна,
На тълпата сред безумие и огън
Някой викна: "Вещицата е виновна!".

Крещеше в транс безумната девица:
"Аз виждам Троя, рухнала в прахта!"
Но ясновидките и разни очевидци
На кладата са срещнали смъртта.

И в тази нощ, и в тази смърт, и в този хаос
Когато сбъдват се пророчества мъгляви,
Намира време развилнелият се демос
С виновната да се саморазправи.

Крещеше в транс безумната девица:
"Аз виждам Троя, рухнала в прахта!"
Но ясновидките и разни очевидци
На кладата са срещнали смъртта.

Тук после - край, особен, но досаден:
Как грък един разбрал къде се крие,
И почнал да се ползва от Касандра
Като първичен ненаситен победител.

Крещеше в транс безумната девица:
"Аз виждам Троя, рухнала в прахта!"
Но ясновидките и разни очевидци
На кладата са срещнали смъртта.