Сън сънувам - ето, то - е:
Ковчег и музиканти свирят,
На погребението мое,
Насъбрали се вампири,

Речи произнасят, пискат,
Все за дълголетие,
Засега да пият кръв не искат,
Вкусна тя за всеки е.

В ковчега понатикан бях,
А пък най-якият от тях,

Все мереше и окантоваше,
И плътно ме трамбоваше,
Пръхтеше, шумно ровеше
И остър зъб оголваше.

Вампир със тъничка ръка
Се появи зад мене.
И присламчил се така,
Ми се впи във вената.

А кръвопиец стар отново,
Без да казва кой е,
Вдъхновено дръпна слово,
За пълнокръвието мое.

И почетният страж не чака,
от приличие проплака,

но погледи усещам серия,
върху мойта, сънната артерия.
 
 

Я почакайте! Без звук!
Накъде, бе, дяволи?
Щом ви чувам всички тук,
Значи не умирам правилно?

Отрова капнали във виното,
А ние се нахвърлихме -
Да ме упоят май щяха, но
Май, че попрехвърлихме.

Който пръв отровата опита,
Хвърли топа, без да рита.

А за мен е малко слаба,
Отварата на баба Яга -
Да се оплаквам нямам право,
С отрова си закусих здраво.

А защо си времето пилея,
Като глупак, да се докарам,
Ако сега се в смях залея -
Акъла чак ще им изкарам!

Да ги прогоня можех със
Постъпка обичайна -
Дори да мръдна само с пръст,
Но, да си остане в тайна.

Ето, танцът им не спира -
Аз лежа, а пък вампира,

С протегната ръка напира,
Ще подложи, ей сега потира,
А и друг ми шията намира,
Ще го оставя, жаден, да примира!

Кръвожаден вой пропя -
Лъснаха резците,
И кръвчицата ми се заля,
На чашите в стените.

Е, добре, ще ви налея сам,
Зная, зная, вкусна е.
Пийте до насита, там,
Кръволоци гнусни сте!

Не се напрягам никак сам,
Дори юмрук не свивам.

Защото, който малко се напряга,
Рано става, рано ляга,
На опасност малко се подлага,
И дълго съхранява кожа млада.

Мравки по гърба ми -
Откъде, се чудя...
Трябвало е само,
Да река - да се събудя!

...От кое най-много се боя -
(а сънищата приповтарят се),
От това, че аз не спя -
А пък те - остават си.