Който свърши с край трагичен - той е истински поет,
Ако и срока спази е чудесен.
На 26 един прострелян бил от пистолет,
Друг - в Англетер намерили обесен.

На 33 Христос - той бил поет - предупредил:
"Ти не убивай!", убиеш ли - открит си.
Но - гвоздеи в ръцете - стига толкоз е творил,
Да спре да пише и много да не мисли.

На 37 аз, не съм като преди, тъй смел -
Дори сега от мраз вихрушки чувам:
На тази възраст Пушкин бе прострелян на дуел
И Маяковски сложи слепоочие на дуло.

На 37 да останем, но - коварно Бог -
Въпросът е поставил: или-или!
На тоз рубеж отидоха си Байрон и Рембо,
А днешните - почти са се спасили.

Дуелът се отлага с трепереща ръка,
На 33 разпъват те, не силно,
На 37 там, не кръв, а сивота,
Слепоочията оцвети, но не обилно.

Дуели няма - пази всеки своята си кожа,
Търпение, без повече въпроси!
Поетите с пети опитват острото на ножа -
До кръв разрязват душите свои боси!

На дълга дума в края останали три "е" -
Да се скъси поета - изводът е ясен.
Забий му нож! - но той щастлив е да получи острие,
Заклан е за това, че е опасен.

Любители на датите фатални, цифри,
Мъчете се, като наложници в харема.
Удължи се срока жизнен с нови ритми
И краят на поетите отложен е до време.