Във сноп лъчи, в достъпна за очите зона,
Аз пристъпих към привична процедура -
Стоя пред микрофон, а сякаш - пред икона...
Не, не, по-точно днес - пред амбразура.

Микрофонът трудно вика ми преживя,
Да, гласът ми слуша се със сили,
Но, ако някъде аз тона изкривя,
Лъжата ми, той мигом ще усили.

Лъчи от рампата ме удрят,
В лицето ми фенери светят,
Заслепяват ме прожектори - гора,
И - горещина!... Горещина!

А днес аз повечко хриптя,
Такъв е тонът - какво със себе си да правя?
Ако аз душата си започна да кривя -
Той не може кривиците да изправи.

Той, дяволът, е тънко сиво острие -
Слух безотказен има, чува фалш до йота -
И пет пари дори, не дава той за мен,
Но иска вярно да изпявам всяка нота.

Лъчи от рампата ме удрят,
В лицето ми фенери светят,
Заслепяват ме прожектори - гора,
И - горещина!... Горещина!

На шия повратлива този микрофон
Главата змийска върти покрай оста си.
Той мигом ще ме клъвне, ако издам последен стон -
Аз длъжен съм да пея до смъртта си.

Не съскай, не пълзи, на място стой!
Видях езика - ти си змия със отрова!
Но аз змиеукротител съм от сой -
Аз не пея - аз укротявам кобра!

Лъчи от рампата ме удрят,
В лицето ми фенери светят,
Заслепяват ме прожектори - гора,
И - горещина!... Горещина!

С ненаситност птича, той гладен е отново
От гърлото ми вече звуците са взети.
Той челото цели ми с пронизващо олово
Ръце не вдигам - китарата държи ръцете.

И как от него да се отървеш?
Какво е моят микрофон, сега, кажете!
Сега е той, като пред лицето свещ,
Но не съм светец, а пък и той не свети.

 
 
 
 

Мелодиите мои са със прости гами,
Но щом изневеря на истинския тон
Плесница не допускаща измами
Получавам аз от моя микрофон.

 
 
 
 

Лъчи от рампата ме удрят,
В лицето ми фенери светят,
Заслепяват ме прожектори - гора,
И - горещина!... Горещина!