Оглушах от ръкопляскащи длани,
Ослепях от усмихнати певици.
Страдах дълго от песни отбрани,
Омръзна ми от подражатели птичи!

През мен, многократно пречистван,
Чист звук към душите ваши летя.
Стоп! Ето този, на когото разчитам,
За когото всички мъки търпя.

Колко пъти шепнаха ми за луна,
Някой весело крещя за тишина.
На пила един засвири - изпили ми шията,
А аз усилвах ли, усилвах ли, усилвах ли!..

В низините гласът му - утробен,
По върховете - сякаш реже със нож.
Ще покаже той на какво е способен,
Но и аз не съм чак толкова лош.

Той пее задъхан, напрегнат,
Като, на плаца, войник уморен.
Металната шия как да протегна
Към лика му, от пот позлатен.

Колко пъти шепнаха ми за луна,
Някой весело крещя за тишина.
На пила един засвири - изпили ми шията,
А аз усилвах ли, усилвах ли, усилвах ли!...

Но изведнъж... Човече, внимавай!
Какво пееш ти? Почини по-добре!
Това шербет е, сладка забава!
Залата! Кажи му да спре!

Напразно - шега с чудесата не бива,
Аз припадам, но държа се във строя.
Той катран, като балсам ми налива
В глътката, микрофонната моя.

Колко пъти шепнаха ми за луна,
Някой весело крещя за тишина.
На пила един засвири - изпили ми шията,
А аз усилвах ли, усилвах ли, усилвах ли!...

Не ме мислете вие за предател,
Но против себе си кой ще върви?
По професия съм аз - усилвател,
Аз страдах, но усилвах лъжи.

Стенах аз - тонколоните виха,
За гърлото здраво стисна ме той.
Развинтиха ме мен, умъртвиха,
Замениха моя гибелен вой.

Колко пъти шепнаха ми за луна,
Някой весело крещя за тишина.
На пила един засвири - изпили ми шията,
А аз усилвах ли, усилвах ли, усилвах ли!...

Онзи, другият, ще изтърпи, той не помни -
Върху моята шия той е само привит.
Нас винаги ни заменят с удобни,
На лъжата пред безсрамния вид.

В калъфа ние лежахме на тясно:
Аз, стативът и другият - вместо мен.
И през смях, те ми казаха ясно,
Как той се радвал, че съм заменен.